Olympia Express «Cremina»

Изцяло ръчно ли си изработена? Колко време е нужно, за да изглеждаш така, както сега? Четири часа и половина. След това ме стартират и поставят под напрежение за 15–20 часа, инспектират ме за здравина и електробезопасност. Накрая ме почистват и поставят в кутия.

Кои твои части се налага да се сменят най-често? Моят модул за приготвяне на кафето. Съжалявам. Благодаря. Иначе съм неразрушима.

Още какви таланти притежаваш? Искате да говоря за своето великолепие? Не е много подобаващо.

Така е, но кой може по-добре от теб? Добре, тогава. Аз съм (някак смутено прошепва) лесна за употреба и невероятна. Мой роднина беше в Бутан за два месеца и там приготвяше свежо еспресо в кафе бар.

Част от швейцарската ти същност ли е улесняването на нещата и постоянството? По-скоро част от моята прецизност.

Ние, швейцарците, особено ценим качества като надеждност, усърдност, прецизност, креативност. Затова не е изненадващо, че големи съвременни швейцарски архитекти, като Питър Цумтор и Курт Хауенщайн, ползват моята сестра, Maximatic.

Да, ти си швейцарска. Ето един въпрос от твой сънародник: “На колко искаш да станеш?” На 100 години. Поне.

Колко постижимо е това? Ако става дума за материали, няма никакво съмнение. Материалите, от които съм направена, са подходящи за изискванията на бъдещето, тъй като са здрави и устойчиви.

Дали ще се промениш в близкото бъдеще? Съвсем малко. През лятото ще получа бутон за спиране. Това означава, че се изключвам след час. ЕС иска това. И ще бъде изпълнено.

Нещо друго? Различни цветове? За 50-тия ми рожден ден ще пуснат мой специален модел в кафяво –златистокафяво, както и плочка.

Къде се виждаш след 50 години? Все още част от своето семейство - Шети. И на разположение в още няколко страни. Единствено по този начин бизнесът ни може да расте. Определено искаме това.

Какво беше детството ти?

Cremina: Не можеше да бъде по-хубаво! Прекарах го в Киасо, Тичино– най-италианската част на Швейцария. На едва 50 км от Милано, където се правят най-добрите еспресо машини.

Кой е твоят баща? Луиджи Беззера. Велик човек, експериментатор и изобретател. Той проектира моя прототип и започна да го изгражда през 1967 в Morbio Inferiore.

В голяма компания? 100 служители. През 70-те и 80-те се произвеждали годишно 5000 от моите сестри. Предимно за пазара на САЩ и Швейцария.

А относно Италия? Нищо. В Италия става дума за un caffé in un - италианците не правят еспресо вкъщи.

През 1992 твоето развитие внезапно беше спряно. Да, трудни времена. Нека пропуснем това–ако хората искат да знаят, могат да ме питат лично.

Тогава коя година да настроя машината на времето? Края на 2007. Това е времето, когато Olympia Express се възстанови.

Не е било лесно да се преместиш от едно семейство в друго? И да и не. Това определено ме спаси. Озовах се в кантона Гларус, при Шети, един от предишните ни снабдители. Занимават се с металообработване: струговане, фрезоване, щанцоване, прахово боядисване, заваряване. Такъв тип дейности. Техните хора могат да направят всичко необходимо, за да ми вдъхнат живот.

Каква е ползата от едно преместване от Тичино в Гларус? Голяма. Местните там култивират италианска култура заедно с швейцарска съобразителност и надеждност. Гларус се намира на 70 км южно от Цюрих, в долината преди Klausen Pass.

Не се ли безпокоеше, че ще загубиш италианската си същност? Съвсем за кратко, но напълно неоснователно. Моите хора успяха да я прехвърлят в Гларус. Това се казва швейцарска съобразителност!

Имаш статута на култов обект. Харесва ли ти тази роля?

Cremina: Да, много. Помага ми във всеки аспект.

Не мога да говоря много по този въпрос. Така е – Мога само да се опитам да сбъдна тези очаквания. Най-вече моите американски приятели ми спечелиха този статут.

На какво се дължи твоята популярност там? Мисля, че на британските ми черти, на швейцарската ми умереност.

А когато попиташ своите американски приятели какво харесват в теб? Повечето казват „Имам моята Cremina от 40 години. Обичам те и никога няма да те оставя“.

Изглежда си част от семейството. Да. Особено през 70-те и 80-те години, имах високи продажби в Ню Йорк;

Бях опакована като подарък за сватби и рождени дни.

Какво обичайно сплотява твоето семейство? Любовта към красивите неща, хубавата музика, специфичната архитектура.

Притежават неща, които остават. Да. Като мен например.

Получаваш ли много писма? Да. Това е необичайно за кафе машина. Така ли смятате?

Каква е обичайната тема за разговор? Най-вече перфектният начин за приготвяне на еспресо. Затова редовно отговарям, „Проблемът не е в мен! Купете си качествено кафе и подходяща кафемелачка!“. Или, „Декалцирайте ме, тогава ще получите желаната млечна пяна!“.

Но много хора ти пишат без повод. Наистина. Свързват се с мен заради радостта да го направят. Неща от типа на: „Имам своята Cremina от 1981. Купихме я в Ню Йорк и толкова я харесваме!“.

Какво е житейското ти мото? „Перфектно еспресо от 1967.“

С какво се гордееш най-много, поглеждайки назад? С това, че съм запазила младежкия си вид.

 Има ли нещо, с което не се гордееш? Както би казала една италианска дива: няма!