Роботи или коботи - как да изберем?

(прев. от Jonathan Wilkins, Director, EU Automation)

Днес производствените мениджъри и управители са изправени пред предизвикателството на индустриалната автоматизация. Рядко съществува универсален подход.

Прогнозите на Международната федерация по роботика показват, че до 2020 над 1.7 милиона нови индустриални роботи ще бъдат внедрени във фабриките по света.

Индустриалните роботи отдавна са заменили човешкия фактор при изпълнение на задачи с висока степен на риск, замърсяване и цикличност. Обикновено този тип роботи са капсулирани огромни и тромави машини, предназначени за извършване на транспортиране на тежки предмети, необходимо при опаковане и палетизиране.

Колаборативните роботи, познати под названието коботи, са проектирани да работят безопасно рамо до рамо с хората в споделена работна среда. Този тип роботи със своята гъвкавост и сръчност могат да изпълняват задачи, изискващи по-голяма деликатност в процеса на производство, за които конвенционалните роботи не са приложими.

Коботи

Коботите са били проектирани да притежават малки размери, по-лека конструкция и параметри за по-голяма безопасност спрямо конвенционалните индустриални роботи. Предвид на очакваните до 2025 година приходи от $9 билиона, които глобалният пазар на коботи ще достигне, търсенето на този тип технология се повишава.

Тяхната гъвкавост и сравнително лесна употреба в сравнение с изцяло автоматизираните и роботизирани системи прави коботите изключително атрактивни за малкия и среден бизнес. Предприемачите биха спечелили от тяхната способност да поемат задачи, свързани с цикличност или риск, като по този начин позволяват на човешката работна сила да добавя стойност — но на много по-ниска цена.

Безопасността е на първо място 

Същността на стандарт ISO 10218 определя изискванията за безопасност на промишлените роботи. Обаче за коботите, които са пример за нарастващ брой колаборации между човек и робот, само този стандарт не е достатъчен.

Първоначално въведеният през 2016 година стандарт ISO/TS 15066 представлява допълнение към изискванията на стандарт ISO 10218 и гарантира, че всяка колаборативна машина отговаря на определени изисквания за безопасност. Тук влизат и всички приспособления към роботизираната ръка за изпълнение на задачи, както и обектите, манипулирани от нея. За пръв път стандарт ISO/TS 15066 фиксира максималната допустима мощност и ограниченията в скоростта на коботите. Оценката на риска трябва да обхваща цялото работно пространство и да проследява съвместната работа на оператора и робота.

 Индустриални роботи

Производителите трябва да се съобразяват с производствената скорост и обем, които се стремят да постигнат при своя избор между коботи и традиционни индустриални роботи. За да работи ефективно поточна линия, съставена от хора и коботи, трябва да се движи с темпото на човешката работна сила (операторите), за да бъдат избегнати евентуални проблеми.

Индустриалните роботи се контролират автоматично, могат да бъдат програмирани на три или повече оси и да автоматизират изключително широк спектър от процеси напълно самостоятелно. От съществена важност е, че програмирането на тези машини е лесно и не се налага операторите да притежават по-задълбочени познания по програмиране, за да ги ползват. Този тип роботи могат да си служат със софтуер AI и машинни настройки, за да избират процеси и да ги усъвършенстват - като сами задават кода на своите програми, когато е необходимо.

Заключение 

Обновяването на една фабрика, включващо употребата на коботи заедно с наличното оборудване и човешката работна сила представлява атрактивно предложение за голяма част от бизнеса, но, от своя страна, изисква избирателни инвестиции и подготвен мениджмънт за поетапното внедряване.

Разрастването на пазара на коботи показва, че коботите са идеалната първа стъпка към автоматизиране на производствените процеси. Началната инвестиция за допълнителни устройства, които могат да функционират самостоятелно, е малка. Въпреки това, за мащабни производствени настройки големите по размери индустриални роботи все още биха могли да осигурят по-адекватни за производството икономии.